Живеем при представителна демокрация, нали така?
Оная, която Платон беше причислил към лошото управление и за която Чърчил също беше казал, че е лошо управление, но прагматично добавяйки, че по-добро не е измислено...

Само, че избирателната система, по която избираме уж представляващите ни, според мен, принципно се разминава и с демокрацията, и с представителността.
Наскоро прочетох (http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=36020), че се гласи избирателен закон за изборите за Европарламента, при който най-сетне България ще е един избирателен район - това е в полза на представителността и трябва да се въведе и при избора на народни представители в българското Народно събрание.
Но това е само А, трябва да бъде последвано от Б и т.н.

Ето няколко принципни момента, които, отдавна предлагам да са сърцевината на избирателните системи за депутати и съответно - общински съветници:

А. Един единствен многомандатен район - сега един софиянец, например, гласува за ("избира") 11 депутати, а аз - за 5 и нито софиянецът, нито аз - за останалите до 240, които също уж ме представляват.

Б. Възможност за регистрация на "независими", непартийни листи - има и непартийни интереси, който доста хора биха искали да са представени по-сериозно в Парламента (напр.: Активните Интернет потребители може да решим, че си струва да вкараме в Парламента 5-6 души, които реално да отстояват по-широкото  навлизане на модерните технологии в администрацията и други дейности)

В. Възможност всеки избирател да "пренарежда" листите - например чрез зачертване на имена в тях . Включително със съчетаване на листи т.е. да си избера до 240 имена от различни листи - така ще съм представен по-адекватно - та аз не съм само партиен член (аз не съм, де), но и баща, купувач, работодател или работник, природолюбител и/или земеделец...

Г. Да отпадне 4%-та бариера - за да имат шанс 5-6-имата от групата на Интернет потребителите :)), а и за да е истинска представителността - да не се "губят" гласове.

Не ми се спори предварително със скептиците и привържениците на друг тип избирателни системи. Не ми се пише и със сложни термини и прекалено теоретично и спирам до тук.
Само ще предваря аргумента, че няма да е достъпно за по-необразованите избиратели, и ще попитам - защо? Та нали пак могат да си хванат партийната хартийка и да я пуснат чиста и неопетнена вътре.
Е, спирам. Вие продължете, ако искате...


 ПП А, и помогнете на малката Дарина, ако имате възможност и ако искате, разбира се.              www.save-darina.org


Уточнения след коментарите
Към коментар 1.
- Тези неща, предложени по-горе, са измислени не от мен, а в "утвърдените" демокрации (и повечето - без съчетаването на листи, мисля - са прилагани и се прилагат; между другото: "това никъде го няма" и "навсякъде е така" - не са аргументи)
- "Шареният" Парламент ще е като "шареното" общество - в това е смисъла на пълната представителност; щом обществото си функционира, значи и Парламентът ще може. Вероятно няма да е "продуктивен" откъм количество, но също толкова вероятно е да се повиши качеството. А и по-важното: така регулациите, писаните ограничения ще се свият до истински необходимото, а от друга страна - прибързани и нескопосни промени ще се правят по-трудно.
- А кое "останало" го решава народа, не разбрах; за мен е по-честно интересите на всички значими групи граждани да са представени политически, а не някой да решава кое да "остане" за решаване от "народа". Уж усложнената по този начин технология на избора предпоставя, че тъкмо мислещите граждани ще се възползват от нея - тия, на които не им се мисли, пак ще си пуснат "тяхната" си партийна листа. (Там, в партийните листи, не ми прави впечатление да липсват "криви" хора и сега) 
- Ами, ако не припознавам никоя партия като "моя", не заслужавам политически права ли?
За "гаранциите" - благодаря. Както се казва: Нямаше нужда :)
Към коментар 2.
Да, правителство няма да се състави лесно, но... 
От части мнението ми е изложено по-горе - към първия коментар. Освен това, ще се научат, че фразата "Подготовката за следващите избори започва от деня след изборите" не е само фраза. "Опасността" да си ходят сплотява и мотивира :), а в случая и "сплотяването" не е така морално уязвимо - донякъде произтича от волята на избирателите. Ако, все пак, не съставят правителство - си ходят и нови избори (демокрацията е скъпо удоволствие). В що годе улегнало и достатъчно "шарено" общество честите избори не водят до дестабилизация. За разлика от "продуктивните"  Парламенти с техните безбройни и противоречиви нормативни актове, които пречат на бизнеса и живота.
А дори мисля, че някаква следваща стъпка към по-пълната представителност, логически предхождаща прояви на пряката демокрация, са по-кратките мандати, т.е. по-честите избори. (и днес в Швейцария по много въпроси я карат с референдуми)